Разделени и по- и най- ли сме?

Днес разбрах, че един прекрасен и сърцат проект за ръчно изработени подаръци продавани с благотворителна цел е затворен за неопределено време. Поради липса на подкрепа… и се размислих за общността, помагането и разделението на българите, пишейки с надеждата, че на втори прочит няма да съм съгласна с фактите и негативните впечатления тук.

От известно време сравнявам реакциите и посещенията на блога си от българи и чужденци. Посещенията са разпределени равномерно, коментарите и подкрепата – не. Имам публикувани няколко урока тук само на български: как се прави пачуърк, серия от основните умения и техники. Чете се много. Няма едно благодаря.

Познавам задочно няколко дами, занимаващи се с пачуърк. Две от тях присъстват в един световен каталог до голяма степен благодарение на мен. Дадох референции за едната преди да бъде включена тъй като молбата й беше неясна за администратора. Тя не знае и вярвам, че това единствената причина да не ми благодари. Като цяло обаче забелязвам, че да научиш нещо от някой и да не му благодариш се възприема за съвсем нормално. А по света не е така.

Събрахме се и съдадахме портал за занаятчии. Пуснахме основната функционалност. Имам вече още едно място където да сравнявам реакциите на българите в интернет с тези на чужденците. Стремежа да се черпи еднопосочно при едните и да се споделя двупосочно при другите понякога е впечатляващ. В портала не винаги е така обаче. Дори понякога стремежа да се помогне е изключително ярко изразен.  И това ме радва много. Може би таланта върви ръка за ръка с човечността. А българите са много талантливи хора.

Всъщност всички тези объркани размисли са породени и от една група във Flickr- направена от българи за българи. И почти празна. Знам за много българи във  Flicкr които не са там, а по-интересното е и че много са членове, но и публикуващи в нея. Не и нужно – може да има много причини, но аз се замислих… разделени ли сме и в интернет, където уж било по-лесно. Дали и тук се надцакваме както по улиците, където е по-важно да си най- и по- тарикат, докато хиляди хора умират от липсата на елементарно възпитание и уважение към живота?… може би и последните катастрофи ми дойдоха в повече…

ПС Ако пък сте от тези, който ми изпращат покани за членство в сайтове и други подобни автоматични е-мейли, имайте предвид, че ако не ви познавам лично, няма да обърна внимание на мейла. Aко искате да се свържете с мен, пишете лично или поне добавете едно изречение и мейл адрес. Поне да завърша с нещо делове, а не тягостно.