Мога да шия и /сякаш/ плета. Не съм много запалена по всичко, което умея. А и деня няма толкова часове, че да остане време за всичко. Скоро започнах да плета, не се знае за колко време, защото съм новак, но забелязах интересни неща и те не са свързани само с плетенето и шиенето. От няколкото магазина за прежди, които знам от години, половината са дали места на банки и мебелни магазини. Изглежда, плетенето отмира полека. В поколението на баба ми повечето жени плетат, в това на майка ми - повечето умеят. В моето - някои могат, други не, а за някой това е почти срамно.
Водим децата насам натам - площадки, танци, спорт и т.н. Можете ли да извадите плетката и да плетете докато чакате? Да извадите бродерия докато си бъбрите с приятелка на гости? Или някой мислено ще ви посочи с пръст. В края на краищата защо да плетете? Не сте в миналия век на село. Има си магазини за всичко. …
Ако изобщо плетете, знам че последните въпроси ви се виждат наивни. Но за много хора не е така. Ръчно изработените неща, са ценни за едни и боклуци за други. Плетените чорапи могат да са най-топлите и ценни любими чорапи или онова противно нещо, дето се чудите къде да скриете.
Срамно ли е се занимаваш с ръкоделие в днешно време? Как го усещате вие и как хората, които ви виждат с ръкоделие в ръка?
Tags: хенд мейд
The Gift Boutique :::: :::: Бутикът за Подаръци
Crafting Community :: :: Занаятчийско общество
8 comments
Comments feed for this article
Trackback link
http://domoshar.com/archives/461/trackback
October 28, 2008 at 10:10 am
maria
здравей, аз съм на 29 години и да плета ме научи баба ми, когато дори още не ходех на училище. допреди известно време бях позабравила куките, но преоткрих плетенето от година насам. категорично не мисля, че това е отживелица. имам приятелка с която дори си ходим на гости, оставяме децата да си играят около нас, а ние плетем и си говорим - нещо като съвременна седянка.
преди време, докато опустошавах един магазин за прежди, влезе стара жена, която едва не се просълзи от умиление, когато ме видя да купувам толкова неща за плетене. дори ме похвали, когато и показах последните изплетени от мен чанта и ръкавици.
нека поддържаме традициите живи и се обличаме в уникални ръчно изработени неща!
October 28, 2008 at 10:19 am
domoshar
Благодаря Мария!
Не че това не ни кара да изглеждаме луди в очите на някои “модерни” хора.
При мен нещата са почти същите, само дето когато ме учеше баба така и нищо не изплетох /само малки парченца плетки в разни мотиви/ и започнах да плета преди почти месец. А съвременните седянките са нещо прекрасно!
November 4, 2008 at 6:28 pm
Елеонора Минкова
Да, за някои “купешкото” означава много, а направеното с любов и желание ръкоделие се възприема трудно или в най-добрия случай се носи вкъщи, далеч от чуждите погледи…
За щастие има от онези лудите и вярвам, че те се увеличават
November 4, 2008 at 9:26 pm
Ваня
Не е странно - прекрасно е! И мен ме научи да плета баба ми, защото проявих интерес, а най-много нещица оплетох, докато бях бременна с първото си дете - разни бебешки неща.
Все още ми остава време за това занимание.
Шиенето, плетенето, бродирането за мен са все приятни, удовлетворяващи и успокояващи занимания…щъкат из главата ми идеи непрестанно - само време да имам да ги осъществя/че дечицата вече са три и свободното време - лукс/.
Някакси друго е усещането да се загърнеш в собственоръчно изплетения си шал или да завиеш детенцето в ушитото от теб уникално одеалце, да подариш на някого нещо, сътворено с любов, което няма от къде да си го купи.
Радвам се, че все още има хора като вас!
November 20, 2008 at 11:52 am
Clivia
Никога не ми е пукало особено за мнението на околните и затова може би не съм виждала ужаса в очите им, когато съм плела във влак /много бързо и приятно минава така времето/, плела съм и на детската площадка, докато детето ми беше по-малко и трябваше да го наблюдавам-другите майки пафкаха цигари наоколо и бездействаха. Сега се сещам,че в Рибарица видях една овчарка на около 50 години, която хем си водеше стадото, хем си плетеше.
Напоследък обаче нещо не ми остава време за пленете, но само бих могла да се чувствам горда,че мога да плета и шия, а не обратното. За мен е срамно да си губиш времето.
November 23, 2008 at 6:11 pm
тана
такаа и от мен здравейте.аз съм на 41г но какво да ви кажа и си плета и си шия някои завиждат за нещата които си направила,а ги няма в магазина.други те гледат като полезно изкопаемо но все таки аз мисля.че е в наш плюс.в плюс за семейството.и мисля .че няма нищо лошо в това да шием и плетем даже си е интересно.виж гоблени не обичам имам си проблем с очите и дългото взиране съвсем ми вреди но ми е приятно да шия и плета.
December 7, 2008 at 12:14 am
Летящата крава
Не могат да ме накарат да остана и 15 минути на детската площадка, ако нямам плетка. Даже дъщеря ми сама ме подсеща да си я взема на тръгване, за да не я прибера бързо. Не мога да стоя с празни ръце. За това и обичам дългите пътувания, с плетка минават неусетно, а аз така се вглъбявам, че изгубвям всякаква представа къде се намирам.
Забелязвала съм да ме заглеждат, но се успокоявам с мисълта, че далеч по-фрапиращо е да пуша и да ям семки в градинката,
отколкото да плета. Успокоявам се и продължавам.
December 9, 2008 at 4:45 pm
Роси
И аз съм от лудите. Сърбят ме ръцете постоянно за плетки. Няма нищо по-хубаво и интересно от ръчната изработка. Дали ще е на дупки и от памук или вискоза, или топли топли пуловерчета, ръкавички, чорапи. Та и плетени играчки са супер! Много плетях по едно време (най-вече защото ми стигаше тогава). После малко позабравих таз работа, ама превключих като имах идеята за подарък да изплета прасенце. Измислих си го, стана чудно и… после не можах да спра. Плета си дори сутрин с кафето. А на детската площадка събирах и аз погледи, ама не ми пукаше. Както и в последните години, когато седя с плетката в местното ни кафене.