Започнах ги на шега. Изпробвах няколко конеца на парчета плат и няколко месеца след пробата реших да станат бродирани подложки.

Надявам се скоро да са готови и да ги покажа.

До тогава ето последната бродерия, за която се сещам в момента /червените елитри, розовата главица и бледо зеления тумбак са апликация/.

Измито и искрящо в заслепяващата светлина на още тъмното небе.

И точно в доста тъмен и почти бурен ден, по Великден, цъфна един амарилис. Червен по Великденски, с бели жилки и огромни цветове.

Прекрасно оранжево до “обикновени” червени,

и само,

слънчево розово лале със златни крайща,

и островърхо лилаво със зелени жилки.

Пачуъркът е наистина завладяващо хоби, интересен занаят и благодатно изкуство

Ето как малко хартия може да се превърне в симпатична Великденска картичка.

Малка, симпатична, уникална и ръчно изработена. Все неща които харесвам.

Тази картичка е изработена за миналия Великден.

Скоро ще покажа и картичките за този.

Наскоро за поред път четох един от многото весели текстове колко трудно е да гледаш бебе. Освен ревящото нощ след нощ бебе и други по-малко и повече вероятни неща, стане ли дума за бебета, често се споменават “тези досадни петна” от мляко по рамото ви, след хранене на кърмаче.

Аз съм скептик в това отношение и смятам, че бебетата съвсем не са толкова опасни за родителите си колкото се говори /къде през смях и къде през сълзи/, макар да има и някои неудобства понякога. Петната от мляко по рамото обаче, определено не са от тях. Това не е нещо, което трябва да ви се случи. Напротив, имате мнго добри шансове да не го изпитате.

Удобно и стилно хранене на кърмаче

Всичко, което трябва да направите е да метнете кърпа на рамото си преди да изправите мъничето. Ако се случи да повърне - имате една кърпа за пране, което не е никакво главоболие. Случи се или не обаче - бебчо е на меко и чисто, дори да сте с остър пуловер или мъхеста блуза, голо намазано с крем рамо и т.н…

Хавлиена, памучна или сгъната пелена - почти всичко ще свърши работа. важното е да меко, чисто, памучно, под ръка и в достатъчно количество.

Подарък кърпа за рамо: удобство + красота

Понеже не съм забелязала да се използват често, ако подарите нарочна кърпа за след хранене, ще направите чуден подарък. Ако е изписано и името на малкото съкровище, подаръка най-вероято ще стане част от онези мънички, мили спомени от бебешкия период на детето и семейството му, които майките пазят с много обич и на които децата се дивят осъзнавайки , колко мънички са били.

Украсете пелена, избродирайте хавлия или погледнете нашите предложения в онлайн бутика.

Те са изработени ръчно от чист памук - гладък в свежа щампа от едната страна и пухкава хавлия от другата. Попиват бързо, перат се в пералня, съхнат бързо и са прекрасен, при това предварително изпран и красиво опакован подарък за всяко бебче и неговите родители.

Да не се залъгваме, това е нещо което те ще носят на рамото си. Бебчо само ще подпира големите си бузки и ще се кокори през рамото им.

Пачуърка е прекрасно занимание, което дава възможност да се постигне ефекта от “нищо - нещо” - от подръчни материали да се създаде красота с практично приложение, носеща много топлина.

Първият пачуърк, който видях на живо беше едно одеяло ушито от баба - големи шахматно разположени контрастни квадрати. Дали бяха от стари одеяла, от палта или от някакви останали при шиене на дреха парчета не помня. Помня обаче, колко красиво, практично и нестандартно беше при все простотата на материала и изработката.

Подобно простичко, но красиво нещо може да ушие всеки, който има мъничко опит с шиенето. Така ще създаде нещо уникално докато рециклира или пък ще избира специално платовете за творбата си.

* * * следва какво е необходимо за да направите пачуърк * * *

Абонирайте се за Пачуърк Клуб като използвате следния линк: http://domoshar.com/archives/category/patchwork-club-bg
за да следите удобно и лесно новите части със съвети за шев на Пачуърк.

Използвайте Bloglines.com или вашия предпочитан сайт за RSS

Корените на пачуърка са в древния изток преди новата ера, когато е представлявал средство за максимално използване на текстила. Всяко малко късче се използвало отново като се закърпи към други остатъци.

При пътуванията си на запад източните търговци го носят в Египет, където има запазени произведения от времето на фараоните, а по-късно е пренесен и в Европа. Търговците носели подсилени и подплатени дрехи изработени от множество малки парчeнца, плод на практичността и естетическата изява на жените им.

Кръстоносните походи и завладяването на Новия Свят разпространяват пачуърка из цяла Европа и в Америка. Европейските преселнички донесли със себе си уменията и традициiте свързани с пачуърка. Те изработвали завивки от парчетата стари дрехи. В наши дни такава завивка има в почти всеки американски дом, а пачуърк завивките са чести подаръци за младоженци, новородени и годишнини и в Америка и в Европа.

В Америка, европейската техника се среща с индианската, където пачуъркът има свой независим живот и дълги традиции, и се обогатява от нея. Индианците също практично изполвали парчетата плат и кожа. Техниките, които са развили се използват и до днес и носят специфичен колорит и топлина.

Понеже пачуърка не е познат широко, а аз съм го набедила за основен виновник за моя блог реших да обясня.

ПАЧУЪРК е техника на съшиване на текстилни парчета (кръпки), при което се формира определен естетически ефект - образ или мозайка. От там идва и името му (от английски patchwork - “изработено от кръпки”).

Отделни парчета плат се съшиват на случаен принцип или като се спазва определена последователност или схема. В резултат, се получава шарено парче от множество кръпки, редуване на цветове по подобие на чергите, или определено изображение.

В САЩ, където традициите на пачуърка в ново време са най-богати, са известни стотици традиционни стилизирани изображения по подобие на стилизациите в българските фолклорни шевици, килими и китеници.

Съвременните творци в тази област създават и произведения с изображение от типа на живописните творби.

Ако вече сте чели този текст, то е или на нашия сайт, или в един форум където беше копиран без упоменаване или има и друго място където искрено харесват написаното, но са забравили да споменат автора…