За първи път в рамките на този проект, една обиколко от ленти има ясно изразен цвят. Малко е странно, но и очарователно. Добре, че жълтото се намесва за да го поразчупи.

Още една обиколка с трупи и блоковете ще са готови. Сега всичките блокове са на този етап, включително несниманите.

Моите занимания в незметежно светлото ателие преди последнат буря беше също тропически свежо – оранжево! За посления пачуърк проект дървените къщи…

Въпреки това не смрачяване, а направо замръкване в 6 през юли си беше странно изживяване. Иначе бурята беше красива,

Или поне така мислим сега. Ще е сигурно когато и първоначално замислената втора половина е готова.

Започнахме с нещо много изчистено и го разляхме, усложнихми и разфокусирахме на два пъти. Заслужаваше си.

Втората половина започна своя напредък днес.

Малката дъска за задачи вече отеснява. Явно ще следва редене по маси или подове…

Моят помощник се оказа много либерален и спокойно допусна изборът на 14 бели плата да включва няколко откровено небели… Получи се доста разнообразна бяла гама. Точно в духа на парцаливото разнообразие на стилове и цветове.

Аз лично бях възхитена от минимализма на предишната оранжево-синя фаза.

Вече виждах едно пачуърк юрганче с нея…  разнообразните “бели” можеха прекалено много да “разбъбрят” пачуърка.

За щастие добавянето на небелите бели, макар много да промени духа и вида на пачуърка, не намали очарованието му в моите очи. Много се надявам, че след следващата фаза чувството ще е същото – дотук добре, оттък нататък също много добре…

Разнообразието на платовете донесе и своите предизвикателства, но това е един от най-истинските пачуърк моменти – пръскането на кръпките по повърхността на бъдещия пачуърк юрган.

На тези снимки последните два реда все още са с по лента бяло по-малко. В момента не само имат всичките си ленти, но и е добавен частично нов цвят, който ще покажа когато е напълно добавен.

Това са само част от блоковете. Всъщност са готови всичките, но  ще ги покажа когато се избистри последния вид на юргана. Вече почти е избран един, но идеите са като гъбите – никнат всеки ден.

Няколко откраднати часа сред платовете и кръпките в компанията само на машината… и ето ти блоковете за един юрган. Неочаквано бързо, на гребена на една идея…  Дървото дърпа цветовете им. Иначе те са бистри и звънящи както обикновено.

Вървеше леко и толкова приятно, че се чудя защо толкова рядко се захващам с дървени къщи *…

Бъдещите блокове за закачени на дъската ми за задачи. Намерих и бърза нова употреба за този проект.

Блоковете са нарочно разделени на два вида, но няма да бъдат подредени така. Освен ако не размисля, защото много ми харесват и така…

Имам си и стажант за този проект. Работим заедно и повечето решения не са мои. Макар да признавам,ч е насоките и основната идея остават мои.

Талантливият ми помощник избра и платовете за следващата фаза… вероятно утре…

Днес бяха сътворени други неща, но за тях като напреднат още.

Какво майторите вие?

* като “дървени къщи” е известен блокът показан на снимките

Една от причините за големите паузи в изработката беше колко добре стоеше на работната маса в полуготов вид – зареждащо.Да го оставиш вечер и го намериш като първото ярко петно пред погледа на следващия ден беше чудно, макар и само до началото на новия проект.

Ето го топъл от машината, преди качествения контрол и прането. А денят беше наистина горещ, та топлото не е точно преносно.

Изработката му беше удоволствие, изборите по пътя малко приключение. Резултатът пък е весел. Сега след като мине контролът за кончета, изтървани бодове и т.н скучни неща и излезе намачкан от пеарлнята… магия…, ще зачака бебето, което ще го гушка.

Изборът на стил и мотив за шева не беше от най-лесните понеже пачуъркът е доста ярък и контрастен, а и съшиването не е в стандартни симетрични блокове.

Все пак накрая избрах любим мотив от къдравки несиметрични и несъвършенни като контур цветя – да изглеждат по-реалистично.

Капитонирането “на ръка” с машина, свободното водене и рисуване по пачуърка ми липсваха. На този юрганчо му остава мънично за да е готов, даже обточването е избрано. После идва следващият. Както и един специален проект.

Последната една седмица имаше поне четири  пороя. Може и повече да са били, но точно два ме валяха. Има някакво очарование в летните порои – стихията, светлината, енергията, толкова вода… следващата ги дъга…  капките по капчуците и окъпаните липи. Винаги съм си мислила, че е най-добре се “попиват” от някоя планинска веранда… но пък самия порой най-добре се попива насред няколко задачи и без никакъв навес наоколо…

Така в единия порой, който наистина ме наваля,  бележникът ми стана толкова мокър, че написаното на няколко места се разля.. още го суша…

За щастие всичко важно се чете. Остана малко къдрав, но пък цял.

Нямаше как да снимам пороите или светлината, но усещането беше много силно, а светлината ярка като тази на снимката горе. И да, по-силно се усеща красотата, когато си на сухо с чаша чай в ръка. Понякога.

Покрай рукващата изведнъж от небето вода, ми се случиха и други интересни неща – бързо пазаране с поглед в небето, ярки гледки, забавни ситуации, а и няколко напрегнати, но всичките много живи.

Най-накрая намерих /избрах/ гърбът на пъстрия пачуърк експеримент от тази пролет.

След като го избрах и осигурих достатъчно голямо парче и изчаках доставката на подплатата, вече юрганчето е готово за капитониране.

Е, запознатите с пачуърк юрганджийството знаят, че капитонирането при него обикновено няма нищо общо с познатите ни баклавички. Не знам още как ще изглежда даже. Но баклавички няма да е. Все е някакво начало макар и неопределено. Понякога екпериментите изискват странни решения, понякога не. Ще видим как ще е с този.

Направих го спонтанно и се  оказа много удобен.

Най ми харесва кръпкосания стил – всеки джоб със свой цвят. Все пак пачуърка си е начин на мислене след достатъчно време прекарано с него. Всъщност пачуърк елемента му е точно използването на малки парчета плат.

Цветовете са преднамерено пастелни – да отива на всяка чанта, в която се случи да го сложа. Лятото това е особено полезно и практично – разни чанти, но един визитник да се връзва с всички тях.

Подозирам че наесен ще го последва един доста по-ярък. Въпреки че и този е зимно творение. Ето го и празен и отвън. Естесвено оранжевото е на почит.