Последната шапка някъде малко след началото. Всъщност тя е изплетена отдавна и чака някои екстри. А между временно аз шия полека един пачуърк юрганчон в бяло и червено. Полечка е понеже капитонирам на ръка. Или ако предпочитате прошивам го /куилвам дето казват англоезичните :)/.

И понеже снегът си отива и слънцето отново е излялобрилятна светлина започнах едно отдавна отлагано завръщане и рисувам.

Заедно с мартениците и всички останали неща, това ще значи малко по-малко снимки на първо време. Понеже не ми остава време да ги тегля оразмерявам и публикувам.

Чудна седмица на всички! Да е изпълнена с цвят и усмивки!

Днес беше уж топло - доста над -10C, Но покрай морето духаше непрестанно и учудващо, това никак не намаляваше потока снимащи замръзнала морска вода хора... на Морската гара във Варна

Ледената спирка вече я нямаше. Стоеше само червено-бялата лента. За сметка на това и вънолома и лампите и парапета на вълнолома в частта до пътя към пристанището бяха покрити със сантиметри замръзнала вода - бяла и къдрава. Нетипична и красива разходка беше, но час след това още усещаш студа натрупан покрай морето... особено ако си снимал без ръкавици.

Затова продължавам с топли плетени занимания.

Ето ги вече нетайните чорапи:

Досега не съм плела толкова специален модел по крака с наддаване и свивки. Съвсем мъничко остава до абсолютно бутиково изпълнение. :)

И една шапка се появи за ден след тях. Още не е готова, Макар вече да може да се носи, но виждам че дори не съм я снимала...

А ледът на Морска гара ще ви покажа утре. Много красиво беше, но още не съм разгледала снимките. А и имам плетка за довършване. И един гирлянд.

Чудна неделя ви пожелавам!

Това е морето точно до пътят, който в момeнта е скъсан:

Така изглеждаше в събота. Точно там, на завоя, от който започва първата алея под Почивка, показаха камъни по телевизията, и скъсан подронен път. Още не съм била там, но в събота беше цял. От вчера не е. Много се надявам да го поправят скоро. Хем не харесвам многото коли, които слизат до плажа целогодишно, хем зимата е хубаво да отидеш директно на плажа

А това е шапка завършена точно за същата събота:

Още не е достатъчно топло за нея, но това си е навреме завършено плетиво в този случай! Зa разкош, тя си имаше и компания:

Любимият ми в момента чийзкейк.

Но понеже освен снежно, началото на февруари се оказа и ваканционно, какво да прави едно дете, освен да приготви нещо любимо?!

Разсеяната му майка за малко да изгори милинките. За едно нещо да отговаря и без малко да провали нещата. Само зa плетки мисли в последно време...

Чуден уикенд ви желая!

Код оранжево, затворени училища, разрушена крайбрежна алея, жертва на бурното море и във Варна, пазене на къщата и нов чифт чорапи. Това са последните два дни. И понеже останалото е наистина тъжно, ще се занимавам само с чорапите.

Чорапите започнаха така:

Планът беше друг. Но се наложи да са дебели. Така, неочаквано, началото беше това перфектно според мен кълбо, което се притеснявах да започна :) и не малък остатък от ленената покривка, който се оказа перфектен за начало в студено време когато не ти се отива до магазина за кълбо прежда. Всъщност комбинацията много ми хареса. Налагаше се заради чистата вълна да се добави нещо и памукът се оказа прекрасно освежаване. И както се вижда преждата започна да свършва...

Тогава се върнах към първоначалния план - преждата купена специално за чорапите. Далеч по-ефектна от сурова вълна:

Но пък и по-тънка и доста контрастна на фона на елегантното капучино със сметана дотук. И дойде време за резервен вариант - още сурова вълна в случай, че контраста в дебелина и цвят е непоносим... Бързото, почти на бегом, отиване до магазина донесе поредната изненада - не само, че не очаквах да съм толкова бърза в студа /за да не замръзна/... а и преждата, която исках - обикновена сурова вълна я нямаше... За щастие имаше тънкия й вариант и аз се сдобих с още едно почти перфектно кълбо /след известно пренавиване/:

Тук вече планът беше ясен - проба на меланж: оригинална идея и новата прежда. Чудесно за моя странен вкус. И понеже това са чорапи плетени с куп случайности и неочакваности, имах под ръка и подходящо синьо /от други чорапи от 2011/ за да станат меланжите 3:

Чорапите може би са по-големи от предишните огромни чорапи. И със сигурност са по-дебели и по-тежки. Но още не са видени от собственика си, и в момента се сушат, така че няма да ви покажа повече от тях днес.

Вече плета следващата плетка обаче.

А ако и на вас ви се плете, какво ще кажете за едни терлици? Стават и за абсолютно начинаещи! Инструкциите са тук.

Годината започна много нетипично, макар и очаквано - с голямо пренареждане и много хартия около мен. Много хартия и всякаква - опаковачна, амбалажна, кройки, документи, скици, за рециклиране, списъци...

Между другото и за малко цвят и текстил, завърших първото нещо за тази година. Е, започнах го миналата, но се брои за тази. Никога не съм правила толкова големи чорапи. Почти 50 грама на брой. И съм почти готова с подготовката за следващото. Имам преждата, модела, куките. Само никак не ми се разваля това перфектно кълбо....

Междувременно списъка с неща за шиене се пълни. А скоро ще е пълна и програмата за чаени и работни срещи. Вчера им освободих мястото за график. Малки стъпки, голяма радост. :)

Чуден и успешен ден ви желая!

 

Вчера беше първият ден на октомври. Оказа се ден на музиката, възрастните хора и картичките. Малко дни за  толкова много неща за почитане всяка година :) И 2 месеца и 24 дни до Коледа!

Реших, че след като утринните термометъра вече клони към 10C, ми е време за нещо топло и открих плетаческия сезон есен-зима 2011/2012. С това:

За по-интересно се оказа, че покрай разместването на материали, пособия и прочие, което е бонус към откриването на новия офис... имам само едни подходящи куки, при мен и за капак не свободни. Та набързо завърших един шал за да ги освободя:

И двата са бързи възнаграждаващи плетки, и скоро бяха с близки размери. Заедно са прекрасна илюстрация на октомври - дълбоките топли цветове на листа и плодове, розовото на традиционните кампании за профилактични прегледи за рак на гърдата и звездите, които изгряват все по-рано с все по-късия ден.

Предстои ми динамична седмица с няколко неочаквани неща, и няколко отдавна чакани. И вече си имам плетка ако случайно ми остане свободна минута вечер. Много се надявам съвсем скоро да я заменя с нова, а тази да мине в гардероба.

Хубава, щастлива и ползотворна седмица и чуден октомври и на вас!

 

 

Цял месец, една плетка. Не е голям плетачески успех. Но посред лято си е преизпълнение на летния план. Та им се радвам даже повече, отколкото заради цветовете, лазуритеното ръбче и веревната пета.

Лазурно синьо, лавандулово и то като поле по провечер, ярко зелено като борови иглички и син ръб... Какво повече му трябва на човек! ;)

Следващите чорапи ще започна най-рано през септември сякаш.

 

Вчера ших. Основно клюнове и очи. Но шев. Та днес ще се отдам отново на плетене... и завършването на чорап номер две от летен чифт номер едно. :)

След като го започнах така /или така изглеждаше някъде къмто полунощ и никаква обработка не можа да компенсира липсата на светлина, та го оборудвах със следната диско снимка/:

До вчера бях стигнала до тук /вече с реалните цветове/:

Днес се очаква да е официално готов!

Миналата седмица беше много жешка. След планината почти непосилно. И сякаш за баланс плетох. Довърших чорапа разнасян из България. А вчера преди една прекрасна среща даже започнах втория. Междувременно започнах може би най-големия си плетен проект досега. Ще го покажа веднага щом имам нещо достойно за показване. Още е едва наченат.

А сега изобщо не мога да устоя на изкушението да покажа, още мъничко от последното кръпкосване. Пощите на са си признали доставката му, и остават тези малки, тайни погледи, но пък си личи колко е весело, нали?

Следващите пачуърк проекти са вече нарисувани, а платовете почти събрани. Като прибавя и тези наполовина започнати, не е като да няма какво да шия, когато не плета.

Успешна и цветна седмица! Дано да е точно толкова прохладна и слънчева колкото ви се иска!

Вече имам напредък с плетката! Може би сте мернали това преди седмица-две.

То започна между другото, понеже преждата ми хареса, а чорапите винаги са добре дошли... както и нещо малко и ръчно за между другото на почивка.

И даже дойде с мен на планина, където изплетох 10 реда! Чутовен напредък, при всичкото ходене, гледане и прочитането на цяла книга! Плановете бяха да завърша първия - все пак го взех почти готов - с наполовина готова пета...

И най-сериозно, 10 реда щяха да са съвсем ОК, ако не се налагаше сега да разплета три от тях поради една разместена бримка... петата трябва да е перфектна, защо да е ръчно иначе!?

Ето го първият - с нова пета и завършен. Да, реших да почна петaта от самото начало. Все вчера: