И тази година пекохме. Няма начин да купиш козунаци, като тези, които можеш да опечеш. Пък и с купените не може цялата къша да ухае така…

Пехохме ги заедно. Само половината са мои така да се каже. Но пък заедно са толкова хубави! Свършиха безобразно бързо. За два дни! Обмислям нова доза тези дни…

Яйцата също боядисвахме дружно. Малки ръчички, много буркани и боички, среднощен час… две тенджери яйца…

Беше забавно. И приключихме минути преди светлия среднощен поздрав… Част от яйцата бяха боядисани буквално под звуците на службата в патриаршеската катедрала. Не експериментирахме особено много. Важното беше да има всички цветове и да ни е забавно.

Измито и искрящо в заслепяващата светлина на още тъмното небе.

И точно в доста тъмен и почти бурен ден, по Великден, цъфна един амарилис. Червен по Великденски, с бели жилки и огромни цветове.