Ето нещо снимано преди месец. Сетих се за тази мидичка докато се заиграхме с нова днес на плажа. Не съм предполагала колко много може да се покаже мидата. При това на сухото... Тук е такава жега, че неочакваната плажна ваканция е най-логичното нещо на света. И още по-естесвено ние и се радваме с пълна сила. При 30C температура на водата, и най-висока отчитана до сега 27... какво друго да прави човек освен да плува, да се гмурка и изобщо кисне... Междувременно един шал пораства, един юрган е почти готов за финалното пране... а списъкът със задачи расте ли расте... лято!

Или така поне започва - пачуърк от жега и студени дни, съшити с порои; започнало с ранни жеги и продължаващо с необичаен хлад. Последната една седмица имаше поне четири  пороя. Може и повече да са били, но точно два ме валяха. Има някакво очарование в летните порои - стихията, светлината, енергията, толкова вода... следващата ги дъга...  капките по капчуците и окъпаните липи. Винаги съм си мислила, че е най-добре се "попиват" от някоя планинска веранда... но пък самия порой най-добре се попива насред няколко задачи и без никакъв навес наоколо... Така в единия порой, който наистина ме наваля,  бележникът ми стана толкова мокър, че написаното на няколко места се разля.. още го суша... За щастие всичко важно се чете. Остана малко къдрав, но пък цял. Нямаше как да снимам пороите или светлината, но усещането беше много силно, а светлината ярка като тази на снимката горе. И да, по-силно се усеща красотата, когато си на сухо с чаша чай в ръка. Понякога. Покрай рукващата изведнъж от небето вода, ми се случиха и други интересни неща - бързо пазаране с поглед в небето, ярки гледки, забавни ситуации, а и няколко напрегнати, но всичките много живи. Най-накрая намерих /избрах/ гърбът на пъстрия пачуърк експеримент от тази пролет. След като го избрах и осигурих достатъчно голямо парче и изчаках доставката на подплатата, вече юрганчето е готово за капитониране. Е, запознатите с пачуърк юрганджийството знаят, че капитонирането при него обикновено няма нищо общо с познатите ни баклавички. Не знам още как ще изглежда даже. Но баклавички няма да е. Все е някакво начало макар и неопределено. Понякога екпериментите изискват странни решения, понякога не. Ще видим как ще е с този.

Последните седмици бяха много наситени с проекти и поръчки, /както и с доста лични дела за спешно придвижване/ и нови платове. Доста неща бяха ушити, още повече чакат своя ред на някакъв етап от реализацията си. Надявам се скоро да мога да покажа част от тях в снимки. Междувременно плажът е все така примамлив и водата все по-топла. Лятото настъпва в пълния си ослепителен блясък. А аз отмарям с платове и шиене след горещините, бързането и гоненето на задачите.