Това е морето точно до пътят, който в момeнта е скъсан:

Така изглеждаше в събота. Точно там, на завоя, от който започва първата алея под Почивка, показаха камъни по телевизията, и скъсан подронен път. Още не съм била там, но в събота беше цял. От вчера не е. Много се надявам да го поправят скоро. Хем не харесвам многото коли, които слизат до плажа целогодишно, хем зимата е хубаво да отидеш директно на плажа

А това е шапка завършена точно за същата събота:

Още не е достатъчно топло за нея, но това си е навреме завършено плетиво в този случай! Зa разкош, тя си имаше и компания:

Любимият ми в момента чийзкейк.

Но понеже освен снежно, началото на февруари се оказа и ваканционно, какво да прави едно дете, освен да приготви нещо любимо?!

Разсеяната му майка за малко да изгори милинките. За едно нещо да отговаря и без малко да провали нещата. Само зa плетки мисли в последно време...

Чуден уикенд ви желая!

Код оранжево, затворени училища, разрушена крайбрежна алея, жертва на бурното море и във Варна, пазене на къщата и нов чифт чорапи. Това са последните два дни. И понеже останалото е наистина тъжно, ще се занимавам само с чорапите.

Чорапите започнаха така:

Планът беше друг. Но се наложи да са дебели. Така, неочаквано, началото беше това перфектно според мен кълбо, което се притеснявах да започна :) и не малък остатък от ленената покривка, който се оказа перфектен за начало в студено време когато не ти се отива до магазина за кълбо прежда. Всъщност комбинацията много ми хареса. Налагаше се заради чистата вълна да се добави нещо и памукът се оказа прекрасно освежаване. И както се вижда преждата започна да свършва...

Тогава се върнах към първоначалния план - преждата купена специално за чорапите. Далеч по-ефектна от сурова вълна:

Но пък и по-тънка и доста контрастна на фона на елегантното капучино със сметана дотук. И дойде време за резервен вариант - още сурова вълна в случай, че контраста в дебелина и цвят е непоносим... Бързото, почти на бегом, отиване до магазина донесе поредната изненада - не само, че не очаквах да съм толкова бърза в студа /за да не замръзна/... а и преждата, която исках - обикновена сурова вълна я нямаше... За щастие имаше тънкия й вариант и аз се сдобих с още едно почти перфектно кълбо /след известно пренавиване/:

Тук вече планът беше ясен - проба на меланж: оригинална идея и новата прежда. Чудесно за моя странен вкус. И понеже това са чорапи плетени с куп случайности и неочакваности, имах под ръка и подходящо синьо /от други чорапи от 2011/ за да станат меланжите 3:

Чорапите може би са по-големи от предишните огромни чорапи. И със сигурност са по-дебели и по-тежки. Но още не са видени от собственика си, и в момента се сушат, така че няма да ви покажа повече от тях днес.

Вече плета следващата плетка обаче.

А ако и на вас ви се плете, какво ще кажете за едни терлици? Стават и за абсолютно начинаещи! Инструкциите са тук.

Вчера беше първият ден на октомври. Оказа се ден на музиката, възрастните хора и картичките. Малко дни за  толкова много неща за почитане всяка година :) И 2 месеца и 24 дни до Коледа!

Реших, че след като утринните термометъра вече клони към 10C, ми е време за нещо топло и открих плетаческия сезон есен-зима 2011/2012. С това:

За по-интересно се оказа, че покрай разместването на материали, пособия и прочие, което е бонус към откриването на новия офис... имам само едни подходящи куки, при мен и за капак не свободни. Та набързо завърших един шал за да ги освободя:

И двата са бързи възнаграждаващи плетки, и скоро бяха с близки размери. Заедно са прекрасна илюстрация на октомври - дълбоките топли цветове на листа и плодове, розовото на традиционните кампании за профилактични прегледи за рак на гърдата и звездите, които изгряват все по-рано с все по-късия ден.

Предстои ми динамична седмица с няколко неочаквани неща, и няколко отдавна чакани. И вече си имам плетка ако случайно ми остане свободна минута вечер. Много се надявам съвсем скоро да я заменя с нова, а тази да мине в гардероба.

Хубава, щастлива и ползотворна седмица и чуден октомври и на вас!

 

 

Честит празник на всички българи! Имало е начини българите да са обединени, задружни, устремени към една цел. Някакси са избледнели във времето, но щом е било пак ще бъде. Хайде да го направим!

Като дете видях много разединение - като всеки ученик и млад човек. Като майка открих много добри, загрижение и помагащи хора. Като блогър се запознах с майсторящи и творящи хора, които не крият умения, тайни и открития, а ги споделят. Аз самата помагам непрекъснато. А сега имам нужда и от вашата помощ.

След броени дни ще открия новия дом на ателието, където освен за моите шарени кръпки, ще има и много място за хора, които искат да се научат да изработват нещо с ръцете си, да влагат в него душите си и да го подаряват заедно с част от сърцата си.

Ако искате и вие да им помогнете с уроци, съвети, техники, може би дори материали, пишете ми, за да го направим заедно!

Честит празник! И както пише на Народното Събрание - "Съединението прави силата". А творчеството е също велика сила! Вярвам и че обединява, въпреки, че непрекъснато ме убеждават, че българи обединени няма и вярвам в химера...

ПП Мушката и почти зелена роза от моята градинка направиха трикольор точно за празника. Не съм ги редила специално.

Цял месец, една плетка. Не е голям плетачески успех. Но посред лято си е преизпълнение на летния план. Та им се радвам даже повече, отколкото заради цветовете, лазуритеното ръбче и веревната пета.

Лазурно синьо, лавандулово и то като поле по провечер, ярко зелено като борови иглички и син ръб... Какво повече му трябва на човек! ;)

Следващите чорапи ще започна най-рано през септември сякаш.