Да, знам, че е американско и тук не е Америка. А и някакси не ми е в стила да вися на опашка рано сутрин както правят там :) Всъщност е в мой стил е да отбележа, че всеки ден от днес ще намалява месеца оставащ до Коледа:. 25 ноември - 25 декември. Приближаването на хубав топъл празник е радващо, но чувството, че има още неуредени подаръци ме притеснява, макар да са записани, да имам материалите, моделите, че даже и опаковките, някои още ги няма. Как е при вас?

За мен ноември е началото на Коледния сезон. А шиенето за Коледа понякога започва много по-рано. Но един месец до Коледа е важен момент и точно днес ще ви покажа Коледните бухали. Малка част от тях.

Те са високи не повече от 8 cm - най-високият няма 8 cm. Наистина мъници и почти бели. Специално за Коледа в бяло с малко червено, малко синьо и лен, карета и ръчни щампи, малки и големи копчета и дори седеф. Някои са много ококорени, други гледат навсякъде, но всички са много меки и мънички и ще бъдат ценен спомен ако ги подарите за Коледа.

ПП Довечера ще има нови платове в магазина за пачуърк материали. Ако се оглеждате за Колeдни платове наминете за да ги видите. Както винаги ще има и подарък за една поръчка направена в рамките на 24 часа след зареждането.

Вчера за пореден път ги оцених - нацъфтяли поля, ширнали се жита, пухкави кълбести облаци като кадели, бели и подредени...туфи любима лилава трева с неизвестно още за мен име на самия асфалт... да береш ягоди... да решиш да не правиш торта точно днес...  мамин сладкиш... да гушнеш най-важните си хора... да се разхождаш дълго, дълго, дълго и да се върнеш при отлежалите ягоди с мляко и сметана... да си набереш букет рози на пъпки... вече разпукани днес...пиша го и усещам упойващия им аромат... Поздрави от приятели... изнемощелия и умирающ вечерта телефон...пеещи птички... разни буби и пеперуди... като тези буби снимани преди година по това време...

Чуден ден ви желая! Има цветя, облаци, чаши любими питиета, на които да се радваме всеки ден. И това преди даже да сме стигнали до чудесните хора в живота на всеки от нас :)

Този месец е много специален за мен - дърветата са още свежо зелени, полята са покрити с цвят. Балконите започват да преливат от цвят. Моравите още не са прегорели. Вече е топло, но още не е горещо. Светлината вече е ярка, и дори има летни бури. Има ягоди и череши, каисиите почти са дошли, а при късмет още може да се намери свежа коприва... Морската вода е /почти/ топла, а плажовете празни.. кулинарно, визуално и цветно пиршество! :) И моя рожден ден. По времето когато ралиците са превзели нивята. Те са лилавото в снимката.

Тази година обаче юни е наистина вълшебен - оказа се месец изпълнен с празници - народни, църковни, лунни, дори затъмнение при пълнолуние снощи. За първи път научих и за нови празници, които някакси съм пропускала а са си винаги юнски... Оказа се и, че този месец дядо Боже 4 пъти отваря небето за нас. А аз тези моменти винаги съм ги пропускала иначе... Остават два такива вълшебни моменти до края на месеца - нощите преди Еньовден и Петровден /24 и 29/. И няма значение дали вярвате в Бог - самата идея е магична.

 

Последните няколко дни минаха под знака на празници - подготовка и празнуване на първи юни и днес - Спасов ден. Спасов ден е празник на хотелиерите, хлебарите и цветарите. Та аз като един всекидневно цветарстващ и почти толкова често пекарстващ човек, тази година го отбелязвам и като такъв. Нищо, че това разбрах вчера. Честит празник на всички!

Иначе още ми е весело от почти безкрайния ден вчера. Цветя, деца, усмивки, море, слънце... беше хубаво и уморително. За щастие утре е петък и съботата все по-близо.

Ето какво не успях да завърша, но пък напредъка е видим.

Ако не размисля, това ще остане лицето на юрганчето.

 

Този Димитровден е специален за мен. Започна с дъжд и е на път да приключи със слънце. Имаше нерви и добри новини. Много работа и никаква ефективност, последвани от добри резултати и чудесна изненада. Смесено както би казало едно дете - многолико и есенно. Отрезвяващо и вдъхновяващо. Утре започвам голям нов проект. Да ви е честит празника!