Още не е време за смяна на гардероба, но за смяна на украси си е точно времето. Започнах запролетяването - отидоха си зимната звезди и цъфнаха рози. И наснимах промените, че с варненската пролет, измервана в дни бързо, бързо ще се смени вида преди да съм снимала.

Останаха още няколко малки неща и летните цветя /живи/ за да е официално пролет и при мен.

Да ви покажа и пердетата преди да им е минал сезона:

С идването на топлото врем получиха екстрите. Зимата си бяха без тях. Жеравите дойдоха преди пролетта, но засега не виждам как ще ги махна:

И още една причина:

Това е нов обитател, подарен ми зимата:

Огромен и чудно зелен е. Зимата си беше обещание за пролет. Има си е жерав.

Навън здравeцът избива. Останалите цветя чакат да се позатопли още за да ги изнеса.

A рафтовете периодично се разместват. Преди дне сизглеждаха така:

За Коледа си направих „витрина“. После беше мартенска - бяло и червено. Вече има и желено и оранжево :)

А така изглежда “работната маса“:

Има нужда от малко пролет и там. :)

 

Миналата седмица събудих цветята - хвърлих изсъхналите листа, начупих ги, започнах да поливам. А вчера ми попадна ето това:

И точно навреме - за разсади, билки и други подобни. Особено ако пътувате /или забравяте да поливате/ и ако имате бутилки от бира или безалкохолно. Няма как да не споделя. Има си автор и източник, така че разпространявам прекрасната идея - спестявате време, оползотворявате бутилките и не тръсите “правилните саксии“, а цветето се храни на поискване. :)

При мен има два проблема - няма място и няма бутилки, но смятам да намеря и да опитам. :)

Ако имате нужда от превод  - ето кратка версия: Режете върха. Перфорирате където са малките “о“ на картинката, слагате ленти плат в и извън гърлото за да си взема вода, пълните с влажна почва. После идват семената и водата за „захранване“. Мерките са в инчове - 2,54cm всеки. Инч се бележи с “.

Повечето неща, които правя са свързани с тях. Особено с цветовете - дори съденето на летните цветя. Има обаче една специална област, в която се свързват - създаването на плат.

Започнах да си правя мои платове преди години. Не винаги има това, което ти трябва. А и няма спор, че има особена тръпка в създаването на плат „по поръчка“ за определен проект, Обожавам едноцветните платове, но понякога /особено за пачуърк/ за да се „вържат“ перфектно с щампа им трябва мъъъничко намигване. С “домашните платове“ смигването е въпрос на малко време. И на немалка доза удоволствие, а понякога и изненади.

Миналата седмица си подготвих Великденски платове за няколко празнични мъници. Снимах част  - зелените. Може и да не ушия всичките, но комбинацията ще повлече крак със сигурност. Показвам и тук за да не забравя да покажа как върви създаването на платове. Мисля си да поекпериметирам още малко около точките. Има ли някога достатъчно точки?! :)

Имам нужда от подобни напомняния защото имам и туш, и цветя за сеене, и всички чудни пролетни занимания, плюс една чакана среща и малко книги за преглеждане... Но стига съм се хвалила колко обичам пролетта :). Дългите светли вечери действат зареждащо и разчитам на тях да има нови платчета скоро.

Как започна пролетта при вас?

Този въпрос зададен снощи ме върна в много разговори и един стар пост. Благодаря ти, Елица!

Често ми казват, колко сложно и пипкаво е правенето на пачуърк. И как ми се чудят на нервите да го правя. Не че не иска търпение и точност - иска. Но много често го чувам от хора, които правят далеч по-сложни и „пипкави“ неща според мен. Парадоксално е, но затова хората казват, че всичко е много сложно преди да го научиш и далеч по-просто след това.

„Винаги съм се чудела - по какъв начин се изрязват толкова еднакви парчетата, които после се превръщат в пачуърк - да речем еднакви по размер квадрати 15/15см“

Ели, отговорът е внимателно и старателно. Но не е толкова трудно, колкото изглежда. И не изисква специален опит или устройства ако няма да са 100бр еднакви квадрати. А ако са, на помощ идват специални ножове и машини.

Ето един направен с молив, ножица и шевна машина:

По традиционния начин - с ножица

Когато човек гледа един красив пачуърк от стотици перфектно напаснати кръпчици, изглежда магия как всяко е било отрязано и зашито с точност до милиметър. Шевовете изглеждат като шампирани, кръпките като апликирани от хартия. Непосилна работа! Всъщност тези връзки са като дълъг път - целият е сложен, всяка стъпка е лесна.Ако се съмнявате, опитайте да направите нещо мъничко. После само трябва да го повторите много пъти.

Пиша всичко това, защото въпросът на Елица, ме накара да проверя къде в блога е първата поредица уроци, която публикувах. Там съм описала как става рязането по стандартния стар класически начин - с ножица. /Да, ще ги добавя и в страницата „Уроци“/

Откакто правенето на пачуърк и куилтове е индустрия, има всевъзможни улеснения - отчасти за да е по-лесно, отчасти за да „изхранят“ един нов бизнес. Аз лично ползвам „джаджи“ много пестеливо. Намирам правенето на пачуърка като процес на изработка и бягам от индустриализацията когато е възможно. Нo точно в тази част е отоворът на другата част на въпросът - за квадратите. Режат се с машини когато се подготвят за пазара. Tака се режат комплектите на прозиводителите на платовете. А квадратите 15cm в моето магазинче ги режа аз с нож и дъска.

Ротационен нож

Ротационното рязане, е може би най-голямата революция в съвременната изработка - нож за пица, режеш плат. Това е „тайната“ на майсторите на огромни пачуърк творби с миниатюрни парченца. Можете да режете точно и едновременно. Удобно е и ако работите с наистина малки кръпки е по-бързо. Ротационния нож е може би първата по популярност „джаджа“ в пачуърка. Той се използва задължително с дъска за рязане - подложка от синтетичен материал, която зашитава плота и пази острието. След това идват линииите - пак много и различни. Някои ползват една-две, други имат по линия за всеки модел. Въпрос на предпочитания, пари и място за съхранение. Май точно в този ред. :)

С няколко думи

Ако искате да опитате, направете го при първа възможност с домашната ножица, много ентусиазъм и малко време. Ако ви хареса, мислете за „джаджи“ според предпочитанията си /евентуално нож, дъска и линия/. Или пък си ползвайте добрата стара ножица. :) И очаквайте първите :джаджи“ в магазина следващата седмица.

Официално е - Великденското шиене започна!

Ето го самото му начало от миналата седмица.

Изоставам със снимките и понякога снимам на наистина тъмно в бързането. Но идеята си личи - пъстро, жизнерадостно и пролетно. Избирането на парченцата беше не по-малка забава от крайния /дотук/ резултат. Ако искате и вие да се потопите в кръпките и избирането им, заповядайте на пачуърк работилниците всеки четвъртък. Тази седмица ще правим пачуърк блокове.

А това на снимката, вече понапредна и другата седмица ще е готово.

ПП Днес имаше прекрасно слънце и много красив залез. Всичко беше окъпано в светлина. Покрай мен е пълно с рози и пролетта идва осезаемо.  Много светлина и пролетна свежест да има и покрай вас!

 

Кръпки и пасващи си парчета навсякъде. Това е един ден. Особеност по занятие, е само, че го възприемам така.

Всеки ден, всичко е сегментирано. Всичко има компоненти и обикновено те са шарени. Колкото повече виждаш цвета в тях, толкова по-малко се затормозяваш в излишни мисли ще се сглоби ли пъзела, ще стигне ли времето, ще се получили добре. И не, не става дума за пачуърк от плат. :) А за моя фън шуй четвъртък - време за подреждане на стаи, мисли, и прочистване от ненужности. Няколко пъти прекъсвах тази поредица и мисля, че й е време да се появи пак. Вчерашното практическо занимание беше приятно и полезно.

В късните часове на 7-ми март си направих осмомартенски подарък. И исках да го завърша вчера. Не се получи. Предпочетох да отхвърля работа и започна петъка с,...  хъм ... „летящ“ старт. Но пък цвета и очакването на последните стъпки бяха очарователни и когато прозаична работа заместваше желано занимание. И работата вървеше добре. А една прекрасна ароматна роза, добавяше удоволствие.

Затова, ще ви покажа стъпките на едно мъничко завръщане, още преди края на първата крачка /недовършения подарък/. Пътят е ценния. И цветът видян по-него.

За вълнението няма да пиша даже - беше удоволствие, въпреки явните недостатъци на почти крайния резултат. Както и очакването на следващата крачка, която дава вдъхновение за всички други, не толкова желани „подробности“ пътьом.

С пожелания за прекрасен петък и още по-чудни почивни дни, отивам обратно при подробностите. Засега. И ви благодаря, че сте чели чаааак дотук. :)

Днес е шестият ми работен ден тази седмица. И реших да си почина с блог публикация. Тя не включва съвместяване на няколко списъка, много снимки за обработка и други екстри - чиста почивка! Сега някой да не си помисли, че съм графичен експерт и снимките ми са неотразими... не! Бих искала, но съм далеч. Дори така обаче, и те си искат времето...

Когато малко след като завърших университета и започнах работа, се сблъсках с много новости - голям офис, екипи, стандарти, софтуер, нов ритъм... Но не това помня... чудно нещо е паметта! :)

Най-яркият ми спомен е клиент, който описа персонала на компанията си като „me, myself and I“  - “Мен, моя милост и аз“. Колко сме се смели на силата, хумора и свежестта в този подход! И толкова години по-късно, вече в тази същата реалност, работейки и разчитайки основно на тези си измерения - аз, моя милост и аз - се радвам на всяка новост и откритие. И на малките стъпчици всеки ден и всяка седмица.

Тази седмица те са няколко и макар закономерно да водят до шести работен ден, не мога да им се нарадвам!

Вече има две направления занимания в програмата на студиото - оригами и плетки. Има ги в програмата, в представяния, в блога и даже във facebook. И понеже това натовари страничката във facebook, ги изнесох в група. Нправих първите си два опита за плакати даже!  Тук е първия. А ето го и вторият:

Определено опити, но пък досега и това не бях правила.

Дали беше малко време? Не. :) Но е стъпка, даже няколко напред, И сега остава да се популяризират заниманията, да се съберем хубави групи, да творим. Нищо работа! Не е като да не се притеснявам това ли е точно правият път... Но така изглежда и го вървя. 

Та стискайте палци, разказвайте на приятели! Една добра мисъл от нейде и тя е помощ. Все пак сме „me, myself and I“. :)

А аз отивам да повторя направеното през седмицата  - с пачуърк и бродерия - следващите направления!

Тези цветя са част от пролетната ми подготовка.

Започнах с бели още през зимата и постепенно започнаха да добиват цвят заедно с ярката светлина навън. Избирах им листчетата както избирам платове за пачуърк - каквото платче изхрещи от купчината че трябва да стане цвете и някои други търсени, защото точно те трябва да го допълнят. :) Много приятно занимание преди пролетта - много ръчни бнодчета, и много цвят!

Всъщност цветната авантюра започна отдавна с цветя към роклички и продължи с цветя за фото сесия, но това е вече истинска градина. И нямам търпение да си спретна една такава да си я гледам. Не само наредени за снимка. Вероятно ще красят ателието докато си намерят малки и пораснали дами, които да красят.

Някои са брошки, други фиби. Май ще има и мартеници, но още няма достатъчно същински мартенички - пресукана вълна.

Следващата порция цветя е почти готова и ще се появи следващата седмица, От тази - цветята на снимката.

А вие пресуквате ли вече вълната?

Това е морето точно до пътят, който в момeнта е скъсан:

Така изглеждаше в събота. Точно там, на завоя, от който започва първата алея под Почивка, показаха камъни по телевизията, и скъсан подронен път. Още не съм била там, но в събота беше цял. От вчера не е. Много се надявам да го поправят скоро. Хем не харесвам многото коли, които слизат до плажа целогодишно, хем зимата е хубаво да отидеш директно на плажа

А това е шапка завършена точно за същата събота:

Още не е достатъчно топло за нея, но това си е навреме завършено плетиво в този случай! Зa разкош, тя си имаше и компания:

Любимият ми в момента чийзкейк.

Но понеже освен снежно, началото на февруари се оказа и ваканционно, какво да прави едно дете, освен да приготви нещо любимо?!

Разсеяната му майка за малко да изгори милинките. За едно нещо да отговаря и без малко да провали нещата. Само зa плетки мисли в последно време...

Чуден уикенд ви желая!

Код оранжево, затворени училища, разрушена крайбрежна алея, жертва на бурното море и във Варна, пазене на къщата и нов чифт чорапи. Това са последните два дни. И понеже останалото е наистина тъжно, ще се занимавам само с чорапите.

Чорапите започнаха така:

Планът беше друг. Но се наложи да са дебели. Така, неочаквано, началото беше това перфектно според мен кълбо, което се притеснявах да започна :) и не малък остатък от ленената покривка, който се оказа перфектен за начало в студено време когато не ти се отива до магазина за кълбо прежда. Всъщност комбинацията много ми хареса. Налагаше се заради чистата вълна да се добави нещо и памукът се оказа прекрасно освежаване. И както се вижда преждата започна да свършва...

Тогава се върнах към първоначалния план - преждата купена специално за чорапите. Далеч по-ефектна от сурова вълна:

Но пък и по-тънка и доста контрастна на фона на елегантното капучино със сметана дотук. И дойде време за резервен вариант - още сурова вълна в случай, че контраста в дебелина и цвят е непоносим... Бързото, почти на бегом, отиване до магазина донесе поредната изненада - не само, че не очаквах да съм толкова бърза в студа /за да не замръзна/... а и преждата, която исках - обикновена сурова вълна я нямаше... За щастие имаше тънкия й вариант и аз се сдобих с още едно почти перфектно кълбо /след известно пренавиване/:

Тук вече планът беше ясен - проба на меланж: оригинална идея и новата прежда. Чудесно за моя странен вкус. И понеже това са чорапи плетени с куп случайности и неочакваности, имах под ръка и подходящо синьо /от други чорапи от 2011/ за да станат меланжите 3:

Чорапите може би са по-големи от предишните огромни чорапи. И със сигурност са по-дебели и по-тежки. Но още не са видени от собственика си, и в момента се сушат, така че няма да ви покажа повече от тях днес.

Вече плета следващата плетка обаче.

А ако и на вас ви се плете, какво ще кажете за едни терлици? Стават и за абсолютно начинаещи! Инструкциите са тук.