Това е морето точно до пътят, който в момeнта е скъсан:

Така изглеждаше в събота. Точно там, на завоя, от който започва първата алея под Почивка, показаха камъни по телевизията, и скъсан подронен път. Още не съм била там, но в събота беше цял. От вчера не е. Много се надявам да го поправят скоро. Хем не харесвам многото коли, които слизат до плажа целогодишно, хем зимата е хубаво да отидеш директно на плажа

А това е шапка завършена точно за същата събота:

Още не е достатъчно топло за нея, но това си е навреме завършено плетиво в този случай! Зa разкош, тя си имаше и компания:

Любимият ми в момента чийзкейк.

Но понеже освен снежно, началото на февруари се оказа и ваканционно, какво да прави едно дете, освен да приготви нещо любимо?!

Разсеяната му майка за малко да изгори милинките. За едно нещо да отговаря и без малко да провали нещата. Само зa плетки мисли в последно време...

Чуден уикенд ви желая!

Код оранжево, затворени училища, разрушена крайбрежна алея, жертва на бурното море и във Варна, пазене на къщата и нов чифт чорапи. Това са последните два дни. И понеже останалото е наистина тъжно, ще се занимавам само с чорапите.

Чорапите започнаха така:

Планът беше друг. Но се наложи да са дебели. Така, неочаквано, началото беше това перфектно според мен кълбо, което се притеснявах да започна :) и не малък остатък от ленената покривка, който се оказа перфектен за начало в студено време когато не ти се отива до магазина за кълбо прежда. Всъщност комбинацията много ми хареса. Налагаше се заради чистата вълна да се добави нещо и памукът се оказа прекрасно освежаване. И както се вижда преждата започна да свършва...

Тогава се върнах към първоначалния план - преждата купена специално за чорапите. Далеч по-ефектна от сурова вълна:

Но пък и по-тънка и доста контрастна на фона на елегантното капучино със сметана дотук. И дойде време за резервен вариант - още сурова вълна в случай, че контраста в дебелина и цвят е непоносим... Бързото, почти на бегом, отиване до магазина донесе поредната изненада - не само, че не очаквах да съм толкова бърза в студа /за да не замръзна/... а и преждата, която исках - обикновена сурова вълна я нямаше... За щастие имаше тънкия й вариант и аз се сдобих с още едно почти перфектно кълбо /след известно пренавиване/:

Тук вече планът беше ясен - проба на меланж: оригинална идея и новата прежда. Чудесно за моя странен вкус. И понеже това са чорапи плетени с куп случайности и неочакваности, имах под ръка и подходящо синьо /от други чорапи от 2011/ за да станат меланжите 3:

Чорапите може би са по-големи от предишните огромни чорапи. И със сигурност са по-дебели и по-тежки. Но още не са видени от собственика си, и в момента се сушат, така че няма да ви покажа повече от тях днес.

Вече плета следващата плетка обаче.

А ако и на вас ви се плете, какво ще кажете за едни терлици? Стават и за абсолютно начинаещи! Инструкциите са тук.

Сняг и елхички, виелици и пачуърк - така мина днешния ден. Много сняг, замръзнали коли, улици и ключалки навън и цяла малка армия почти бели пухкави елхички вътре в ателието.

Тези хубавици днес бяха снимани за пръв път. Първоначално мислех да ги ушия за Коледа, но реших да бъдат зимни, защото празниците минават бързо и после украсата тряба да се прибере. И ето ги, точно  в първия голям сняг на 2012! На ярък фон за баланс - пачуърк ръкохватките. Много е сиво-бяло днес. И студено!

Те са мънички - високи са по-малко от 8cm. И могат да бъдат както украса, така й нещо меко, което да мачакате докато мислите ви препускат, а ви трябва малко успокоение. Няма да натовари мускулите ви, но ще стимулира нервни окончания в дланите, а това успокоява. Стават и заподхвърляне и детски игри. Все неша, за които и бухалите биха могли да бъдат излозвани. Но аз личноне мога да забуча или намачкам бухалче. А и нямат копчета.

Освен всичко това - бяло зимно дръвче, мъниче за украса /и не само/, елхичките са символ на успех, защото имат конична извисяваща се форма. При това с широка кръгла основа. Тов ако се заглеждате във формите и се зачитате във фън шуй. :)

В чест на дебюта си, елхичките ще бъдат и моята седмична благодарност за вас - един facebook приятел на ателието, коментирал под харесалата му елхичка, ще я спечели лично за него. Елхичките са тук.

Миналата късметлийска играчка - бухалчето на Любомира, вероятно ще отпътува следващата седмица, защото снегът е затиснал пътищата, та чак и вратите с ураганния вятър.

А ето как изглежаха предишните подаръци:

И опаковани.

Подробности за елхичките:

височина: почти 8cm
100% памук - неизбелен памук
пълнеж:силиконов пух
синтетично етикетче /опашчицата на снимките/
изпрани, готови за употреба и опаковани като подарък
/всяка се предага и опакова поотделно освен ако не пожелаете друго/
цена: 6лв за елхичка

 

Дори когато не шия пачуърк, даже когато не съм си затворила очите за да се потопя в море от кръпки, всичко около мен е пачуърк.

Не знам дали е изкривяване от многото кръпки, които мисля, мечтая, режа, шия, гледам, снимам, търся и сънувам спяща или будна... Но е факт. Свикнала съм всичко да е на парчета и всички те да са свързани в едно голямо пъстро цяло. Както е във всеки живот - много измерения, много различни лица, но живота на един единствен човек в крайна сметка - шарен и многопластов.

Тази седмица видях снимка, която ме грабна. И мен накара да намеря оригинала. Един от многото манифести, които можете да срещнете:

Не така исторически сантиментален и многолик като Carry On..., не така достъпен като много други по-кратички, но прекрасен и непознат за мен.

А се оказа, че е пилотен проект на сайт, който много харесвам отдавна. Убягнал ми е. Затова пък се разкри с прекрасно превъплъщение и още никой не знае, /хъм не знаеше, утре броячът ще ми разкрие колко души вече знаят тайната/ но съм му избрала и аз стена...

Този е моят вариант всъщност:

И може би под негово влияние днес забелязах спойката на парчетата в пачуърка на един ден. Котвите, които го държат цял. Малките радости или нещата, които запзват разсъдъка в трудности. Чай, шоколад, цветя, гледки, и други подобни малки, достъпни, прекрасни, често безплатни, изглеждащи незначителни неща. Като снега навън. И радостта, която носи, въпреки ясното осъзнаване на цялата киша, която неминуемо ще го последва и много вероятно ще се задържи по-дълго от него.

Този новооткрит манифест ще си има стена и при мен. И ще му се радвам. И ще благодаря, че имам шанса да го живея. Както направих когато го прочетох. Пожелавам го на всеки! И лично на вас! Прекрасна неделя!

Тежък и мрачен, тъмен и студен петък без шев... Не точно планувания край на седмицата, но все пак последния работен ден. Време да завършиш неотметнатите задачи. Или да оставиш шиенето за понеделник щом се налага. И да се утешиш с хубава чаша чай...

Новогодишно започнах да се грижа за Етси магазинчето. Първите ушити тази седмица неща - торбичките са вече така.

Новото попълнение чака последни детайли за да се присъедини към тях. :)

Ако ги харесвате, можете да ги купите или да си поръчате директно през формата за контакт. А ако имате умения, желание и време - ушийте си. Много са удобни!

Все още търся най-удачния вариант за онлайн магазин и на български. Докато го намеря можете да наминете през англоезичния Bonbon Boutique. A ако си харесате нещо ми пишете - чуждестранните и българските клиенти са специални по различен начин, а предложенията ни за тях уважават това. Или го препоръчайте на приятели. :)

И не забравяйте, че в понеделник изтича времето на мини играта в страничката във Faceboook - вие ми казвате, кой ви харесва, аз слагам коментава ви в генератора на числа за шанс да спечелите бухалче. Само отидете и коментирайте до понеделник.