Мога да шия и /сякаш/ плета. Не съм много запалена по всичко, което умея. А и деня няма толкова часове, че да остане време за всичко. Скоро започнах да плета, не се знае за колко време, защото съм новак, но забелязах интересни неща и те не са свързани само с плетенето и шиенето. От няколкото магазина за прежди, които знам от години, половината са дали места на банки и мебелни магазини. Изглежда, плетенето отмира полека. В поколението на баба ми повечето жени плетат, в това на майка ми - повечето умеят. В моето - някои могат, други не, а за някой това е почти срамно. Водим децата насам натам - площадки, танци, спорт и т.н. Можете ли да извадите плетката и да плетете докато чакате? Да извадите бродерия докато си бъбрите с приятелка на гости? Или някой мислено ще ви посочи с пръст. В края на краищата защо да плетете? Не сте в миналия век на село. Има си магазини за всичко. ... Ако изобщо плетете, знам че последните въпроси ви се виждат наивни. Но за много хора не е така. Ръчно изработените неща, са ценни за едни и боклуци за други. Плетените чорапи могат да са най-топлите и ценни любими чорапи или онова противно нещо, дето се чудите къде да скриете. Срамно ли е се занимаваш с ръкоделие в днешно време? Как го усещате вие и как хората, които ви виждат с ръкоделие в ръка?